Коментари по анализа на МФ относно промените на чл.118 от ЗДДС
На 23.01.2015 Министерство на финансите публикува анализ , чрез който да обоснове приетите скоростно и без обсъждане промени, касаещи ведомствените бензиностанции.
В този анализ се споменават количества горива, общо потребление и декларирани, за тригодишен период, и се набляга на разликата между тях. Не се уточнява откъде са данните за потреблението, кой е периода и какво означава декларирани. Вероятно не се има предвид декларирани посредством Информационната система "Контрол на горивата", тъй като тя функционира от 01.05.2013, т.е. по-малко от 2 години.
Въз основа на тези данни се прави извод, че за 30% от горивата не се плащат данъци. Има се предвид най-вече акциз и ДДС. Прави се допускане, че именно секторите Селско стопанство и Транспорт като най-големи потребители са виновни в най-голяма степен за "черния пазар", чрез ведомствените бензиностанции.
Събирането на акциза обаче няма нищо общо с бензиностанциите, били те ведомствени или не. Горивата, както и всяка друга акцизна стока, се освобождават за потребление от т.нар. данъчни складове, места, където стоките могат да се съхраняват под режим на отложено плащане на акциз и които места са под непрекъснат и строг контрол от страна на Агенция Митници. Те са свързани онлайн с агенцията и всяко движение на стока към и от тях се регистрира, или би трябвало. При производство в страната или при доставка от чужбина акцизната стока задължително трябва да е насочена към данъчен склад и да премине през него. При напускане на стоката в посока вътрешен пазар акцизът се начислява, дължи и плаща на държавата. Предположението, че ведомствените бензиностанции продават гориво без акциз означава, че те са се сдобили с такова отнякъде, т.е. че някой данъчен склад не е изпълнил задълженията си. Общият брой данъчни складове за горива в България е няколко десетки. Не е логично да очакваме държавата да контролира ефикасно няколко десетки хиляди ведомствени бензиностанции, след като очевидно контролът върху далеч по-малко на брой данъчни складове не е на нужното ниво.
В анализа се твърди, че над 700 бензиностанции в малките населени места са затворили в следствие на "нелоялната конкуренция на ведомствените бензиностанции". Всъщност ведомствени бензиностанции има от много дълго време, а масовото затваряне на малки бензиностанции се случи през 2012 г., след като за бензиностанциите търговски обекти стана задължително да се оборудват с нивомери - мярка, аналогична на сега въведената за ведомствените обекти. Тогава за бензиностанциите с малки продажби необходимите инвестиции се оказаха непосилни и те просто прекратиха работа, което реално доведе до увреждане на конкуренцията.
Твърди се, от една страна, че няма информация за вместимостите на резервоарите по ведомствените бензиностанции, а от друга, че те били големи по размер и надвишаващи тези по бензиностанциите търговски обекти. Внушава се, че вагоните - цистерни, продадени от БДЖ, се използват само и единствено за резервоари на ведомствени бензиностанции.
Предоставените стойности за разходи, нужни за оборудване за изпълнение на законовите изисквания, са доста непълни и занижени. Например, горивоколонка от одобрен тип може да струва между 2000 и 5000 лв само ако е рециклирана или втора употреба.
Всичко това показва едностранчивост на анализа на МФ и стремеж той да оправдае вече създадени без нужното обсъждане нормативни изисквания.
Стоил Арнаудкин, управител